Мадлен Алгафари-психотелесен терапевт, писател и член на Българската асоциация по психотерапия
В допълнение към чисто физическите промени, при жените в менопауза настъпват и психологически такива. По какъв начин да преодолеем смяната в настроенията, нарушението на съня, апатията? Отговорите на тези въпроси и допълнителни съвети за поддържане на добро ментално здраве в периода на менопауза, научете от Мадлен Алгафари, психотелесен терапевт, писател и член на Българската асоциация по психотерапия.
Какви са психологическите симптоми на жените в менопауза?
Не са непременно еднакви при всички жени. Има понякога големи разлики. Има жени, които много се радват, защото вече могат да правят секс без притеснение от забременяване, защото изпитват облекчение от спирането на месечния цикъл, пък и децата се предполага, че са пораснали и личното време се е увеличило. Други обаче го изживяват много тежко. Може дори като траур по отиващата си женственост да се преживее този период и като при всеки траур да има фази на отрицание, на гняв, на депресия и накрая – приемане. Промяната в настроенията смущават някои жени, които са свикнали да се контролират преди. Безсънието ги дразни, защото не могат да отпочинат пълноценно. Други пък доста зле преживяват промените в тялото – подпухването, качването на килограми или пък отпускането на кожата и появата на бръчки. За някои пък е период на притихване и обръщане навътре. Аз самата много се одомашних, взех да изключвам всички звуци и повече да се занимавам с къщата си, намалих срещите с хора и от всичкото това се чувствам изключително добре. Беше необичайно за мен до скоро.
Как да облекчим тези психологически симптоми?
Като слушаме тялото си. То никога не греши в подсказването. Повече почивка се отразява благотворно. Положителни емоции, които сами можем да търсим. Непременно търсене на някакви лични цели и проекти. Депресивността, която е възможно да преживеят някои при мисълта за остаряване, най-добре се преодолява, когато имаме перспективи и цели за постигане на нещо – от учене на чужд език, до ново хоби или нови запознанства. Защо не и някакво творчество – това също е раждане. Душата може да ражда докато е жива, за разлика от тялото.
Нормално явление ли е депресията преди менопауза?
Не при всички наблюдаваме такива симптоми. Има жени, които по нищо не усещат живота си различен от преди. Но по принцип преходът от един етап на живота към друг е свързан с обръщане навътре, задаване на въпроси, тъга по отминалото. Но пък вкусът на моментните удоволствия става много осезаем и ценен в тази възраст. Депресивността не зависи само от възрастовия период, а и от много други неща в живота – здравето ни изобщо, връзката ни, професионалната ни удовлетвореност, развитието на децата ни, дори и от външни фактори като пандемията в момента.
Апатичност, главоболие, плач - възможно ли е това да са симптоми на депресия?
Възможно е. Но нека направим разлика между клиничната диагноза „депресия“ и прехода от един възрастов етап към друг. Такива кризисни етапи има през целия ни живот. Разбира се, хормоналните промени също могат да са в основата на такива симптоми. Затова в психотелесната терапия работим много с дихателни практики, изразяване на емоциите, смяна на фокуса и търсене на чувство за смисъл.
Как да се справим със симптомите на депресията по време на менопаузата?
Най-добре е да се потърси психотерапевт, ако те са тежки. Но много неща можем да направим и сами. Аз много увеличих контакта с природата, подбора на хората, с които да общувам, времето за лежането във ваната, за любимата ми музика и аромати, домашното коте, писане. Често правя дихателни упражнения и освен това за пръв път в живота си системно правя по един час на ден упражнения – нещо, което преди не съм правила. Усещам, че много добре ми се отразява и физически, и психически. Изобщо, времето за себе си е много важно в този период. Може да се окаже, че е време и за важни разговори с близки хора.
Безпокойство, промени в настроението, депресия – това характеристики на перименопаузата ли са?
Може да не са характеристики на менопауза. Такива преживявания може да имаме и по други поводи. Негативните емоции не са неестествени, те са част от живота. Изразяването е препоръчително, вместо потискането. Разбира се, в терапевтичен контекст е най-безопасно. А и доста положителни емоции идват с тази възраст. Предполага се, че децата са пораснали и може да се освободи пространство в живота за повече глезене на себе си, за повече лични проекти.
Как да си помогнем при проблеми със съня – неспокойни и безсънни нощи? Страдам от безсъние вече близо една година. Може ли препоръки?
Аз лично дишам биоенергийно преди да заспя. Често претовареният ми мозък се нуждае от доста време, докато спре да „жужи“ и успея да се отпусна и заспя. Затова дишането ми е безценно. Диша се бавно и дълбоко. Вдишвам през носа, а издишвам през устата. При вдишването първо пълня корема и после гърдите, а при издишването – от гърдите, през орема и през две въображаеми дупки на стъпалата изпускам въздуха. Важно е да се издиша докрая, за да настъпи успокоение и да се включи т.нар. парасимтатиков дял на автономната нервна система. Така се отпускаме и заспиваме.
Как да премахнем черните/негативните мисли от главата си?
Можем осъзнато да търсим позитивни преживявания. Повечето черни мисли са свързани с мисълта за смъртта. Напредването в годините ни приближава към нея. Приемането й всъщност, прави по-качествено живеенето. Ако човек стои вцепенен да внимава непрекъснато в смъртта, той спира да живее. Така или иначе ще умрем, защо да не поживеем качествено дотогава? Разбира се, няма по-мъдър ход от това да потърсим психотерапевт, ако не успяваме да отстраним тежките мисли.
Може ли причините за чувство на задушаване (плитко дишане, чувство за тежест) да са от психологичен характер?
Най-често са психогенни причините. Високата тревожност изглежда точно така на езика на тялото. Отпускането, издишването, смяната на фокуса могат да помогнат, но с помощта на компетентен психотелесен терапевт би станало най-лесно.
Как да облекчим/намалим безпокойството?
Най-лесното и първо нещо, което всички можем да направим, е да изшишваме дълбоко. Но това облекчава само симптома. А симптомите са следствие. За да премахнем причините обаче е нужно самонаблюдаване, себеанализ, психотерапия, която да подкрепи отблокирането на липсващи модели на поведение или смяната на гледни точки. В отговорите на другите въпроси подсказах и конкретни действия за справяне.
Колко чести са промените в настроението по време на менопаузата и какво включват?
Различно е при различните жени. Индианките, казват, дори не изпитват никакви симптоми при менопауза. Известно е, че при работещите западни жени, нерядко са по-засилени тези симптоми. Тези жени са по-отдалечени от първоприродните ритми на женствеността, затова и преходът може да е по-бурен. Промените в настроенито могат да се изразяват в лесна плачливост или изобщо в чувството, че ти се плаче, а дори не знаеш защо. Понякога в лесно избухване за безобидни поводи. Все пак на фона на намалелите женски хормони, тестостеронът, който и в женския организъм съществува, се усеща повече, затова казват, че жената в критическата „яхва метлата“. При някои могат да се обострят страховите преживявания, свързани с приближаването на смъртта. Други пък са тревожни, защото изпускат контрола над тялото и поведението си. Същевременно обаче много се увеличава и усетът за детайла, за красивото, за значимостта на всеки миг. Да не забравяме и чувството за удовлетвореност от постигнатото в родителството или работата и насладата на заслужената почивка.
Какви са Вашите съвети за поддържане на добро психично здраве по време на менопаузата?
Внимание към себе си. В собственото тяло. Вслушване във вътрешния глас. Подбор на среда на общуване, време за почивка, за творчество, контакт с природа, с други жени в тази възраст, споделяне, лични проекти за израстване и духовно развитие и любимата работа, естествено.
Здравейте, аз съм на 49 години и нямам никакво желание за секс. Реално погледнато изглеждам добре за възрастта си, спортувам редовно, нямам други проблеми освен този.
При някои жени либидото спада по време на този възрастов период. При други пък се покачва, защото сексът вече има само удоволствена страна и не цели възпроизвеждане. Възможно е повишаването на кръвното, промените в настроенията, безсънието да вкарат женския организъм в т. нар. хетеростазис. Това обаче е временен период. Хормоналните промени не бива да са основание да се преустанови половият живот. Той дори е препоръчителен, защото „подрежда“ хормоните в тялото. Народопсихологията също е важна. Доста от бабите ни са смятали, че след тази възраст вече няма нужда да се прави любов и са изоставяли тази естествена потребност. Понякога обаче намалялото желание не е свързано с критическата възраст, а с промени в отношенията с партньора. Все пак, да не забравяме, че апетитът идва с яденето. Женското тяло има нужда от малко повече „загрявка“ като прелюдия на сексуалното общуване. От друга страна, именно на тази възраст сексът може да е най-удоволствен и пълноценен, защото вече добре познаваме телата си, вкусовете си, осмеляваме се повече да следваме себе си. Притесненията от промените в тялото са културално наложени. Учени сме, че тялото става грозно. В природата няма такава гледна точка. Тялото е красиво на всяка възраст, ако човек го гледа със зрелите си очи. А и на тази възраст любов вече се прави не само с тялото, а и непременно с душата. А пък душата бръчки няма!